Стоматолозите са професионалисти, при които за упражня­ ването на дейността им не са достатъчни единствено и само професионални знания и способности. Те и всички хора, които работят в професии от типа „ЧОВЕК - ЧОВЕК", са изправени, и то не рядко, пред доста деликатни психологични провокации и преди­ звикателства.

Всички контакти между стоматолозите и пациентите преди да бъдат разпознати като терапевтична връзка, са система от човешки взаимоотношения. От това как ще се поставят тези взаимоотношения, какъв характер и каква ценност ще придобиват и какви ефекти ще предизвикват зависят в голяма степен както ком­ фортът така и успехът от лечението.

От друга страна, културата на взаимното възприятие между стоматолога и пациента има пряко отношение към образа и престижа на самия лечител. Изключително важно е пациентите да изграждат позитивни нагласи към неговата личност и лечебна дейност, да постигат възприятие за него като за уважаван и та­ лантлив специалист и човек.

Ако нещата са така, а те са така, повече от ясно е, че стоматологът не може да разчита на успех в своята работа, без да реализира индивидуално психологически подход към конкретния па­ циент.

Нещо повече - осъществяването на такъв личностно психоло­гически подход е специфично очакване на пациента и когато това очакване се потвърди, т.е. когато стоматологът манифестира уважение и съобразяване с личността на пациента, у последния възниква съзнателно и безсъзнателно предразположение да сътрудничи на лечителя.

Когато се получи така, че стоматологът не успее да спечели пациента като личност, когато не му вдъхва уважение, доверие и сигурност в лечението, нещата могат да се усложнят и всичко да завърши с неуспех.

Пациентът може да се откаже от лечението, може да произлезе конфликт, може да се измъчва и да изтърпи процедурите с цената на невероятно напрежение и т. н. Казано накратко, пациентите искат да бъдат лекувани от сърдечни, уверени, способни и социално интелигентни, дълбоко отговорни стоматологични лечители.

Тези невинаги външно манифестирани изисквания не бива да се пренебрегват от стоматолозите, ако, разбира се, те държат на своето професионално развитие и на успехи.

Съвсем ясно е, че освен като професионално развити специалисти стоматолозите следва да функционират и като способни психологически да портретират пациента, с цел да осъществят в лечението индивидуално психологически подход, като издигнат работата си на едно действително научно равнище.

Настоящата книга е посветена именно на тази страна от работата на лечителите стоматолози. В нея е вграден 23-годишният опит на автора в сферата на стоматологичната практика, както по принцип в полето на човешките взаимоотношения.

Предназначението и смисълът на книгата са да се разкрият същността и техниката на ндивидуално психологическия подход към личността на седналия на стоматологичния стол пациент, както и желанието на автора прочелият тази книга стоматолог да преразгледа своето професионално поведение в светлината на факта, че пациентът участва в лечението като уникално и непов­ торимо същество.

Основната идея е утвърждаването на био-психо-социалния модел или на холистичния подход към пациента, при който всеки проблем се определя от гледна точка на неговите телесни, психологични и социални компоненти. Начинът, по който ще се лекува пациентът, зависи от разбирането му за проблема, от емоционал­ните реакции на промените, които настъпват у него, от човешките взаимоотношения, в които встъпва. Както казва Зрепсе: „Необходимо е да се поставят три диагнози - на заболяването, на представата за заболяването или на страха от него в съзнанието на пациента и диагноза на способността на пациента да разбере обяснението."