Всеки медик, който търси своята професионална реализация - важна част от житейските постижения, има три основни стимула: да е добър професионалист; да е ценен и уважаван в професионалната общност; да е конкурентоспособен и търсен от пациентите.
Естествено, това се отнася и за всеки ортодонт. Професионализмът е задължително условие, особено в една строго регламентирана и тясно профилирана специалност. Ортодонтските познания и умения обаче не са до­статъчни.

Продължителното и обременяващо пациент, родители и лечител ортодонтско лечение изисква трайна мотивация на всички участници и много добра колаборация между тях. Решаващо значение за гладкия ход на този дълъг и комплексен процес има поведението на ортодонта, подходът му към хората, с които изгражда дълготрайни, специфично структурирани взаимоотношения в хода на лечението.

Необходимостта от подходящ психологичен подход в ортодонтската практика е широко обсъждана в литературата.

Споделян е различен опит- както в помощ на успешното ортодонтско лечение, така и за повишаване просперитета на ортодонтската практика. Давани са препоръки, свързани с определени методи и похвати. Те, обаче, едва ли биха могли да се приложат при по-широка гама ситуации или при разнообразни условия.

Тъй като не намерихме обобщени препоръки за поведението при прекия ежедневен контакт с пациенти и близки по време на профилактика и лечение на зъбночелюстните деформации и аномалии, ние се постарахме да обобщим и споделим нашия опит. Той също е получен и прилаган при конкретни условия на работа, на социална среда и пр.

Всеки читател може да отграничи полезното от неприемливото в опита ни и да използва полезното, което ние можем само да се надяваме, че в крайна сметка ще се окаже повече.